< HomePage | Снимки
   <- Дневника

Мармарис, Турция

Петък, 20 Август 2004

Приготвяме багажа и е време за тръгване. Автобуса го намерихме бързо по инструкциите, който ни бяха дали, а докато се мотаем и чакаме да стане време за тръгване около нас някакви лелки се шашкат, че им нямало автобуса. То вярно, че имало 40 минути до часа, който им били казали за идване ама що го нямало. Ми няма го защото сте прости, ей за това го няма. Естествено автобусът им дойде навреме, точно когато им бяха казали. Винаги има някакви шашкащи се тъпаци. Спокойствие бре, на почивка тръгнали, а сами си вкарват нерви.

Тръгваме, забираме хората от Пловдив и привечер стигаме до българо-турската граница. Там ни очаква двучасово висене, докато се сменят митничарите, по време на което ни нападат недружелюбни комари. Дали са български или турски не успявам да разбера, но хапят злобно гадините. Минаваме границата и няма време за смяна на парички. Потегляме възможно най-бързо, защото ни чакат още 14 часа път.

Заспивам и се събуждам чак когато е време да се качваме на ферибота, който ще ни прекара през Дарданелите. Самият ферибот не е нещо вълнуващо, даже е много грозно корабче, а и понеже е тъмно никаква гледка не виждаме. Прекарва ни за около 30 минути до съседният бряг и вече сме в Азия. Това е третият континент, на който стъпвам тази година.

Пускат филм (Пърл Харбър, бойните сцени стават останало е shit), който гледам донякъде преди пак да се унеса. В автобуса не може да се спи удобно и добре че имам възглавничка за път, която помага горе-долу.

Събота, 21 Август 2004

Разбуждам се, вече е светло, горе-долу съм дремнал. Зяпам през прозореца и няколко неща ми правят впечатление, който са различни от България.

Тук навсякъде се строи - пътища, кварталчета и пак пътища. Сериозно изграждат инфраструктура турците. Къщите, който строят не са разхвърляни всяка за себе си и различни, а са по дванайсет-шестнайсет, еднакви и подредени като комплекс. На доста места виждам така да се строи. Изглежда подредено и красиво. Още нещо прави впечатление - повечето къщи на покрива имат слънчеви колектори и резервоари за вода. Пестеливи са хората, защо да използват ток за загряване на водата, когато имат толкова много слънце.

Виждам и неща, които стоят грозно според мен. Доста къщи не са измазани и са подобни на недостроените по селата в България. За разлика от България тук обаче не им слагат покрив. Направили първи и евентуално втори етаж, а отгоре само плоча без покрив. Стои много незавършено и грозно.

Пристигаме в Кушадъсъ (Куш-а-дъсъ - острова на птиците).

Докато слизаме към градчето виждаме в далечината двата аквапарка. Единият от тях е най-големият в Европа. За съжаление ние няма да можем да ги посетим :( Мотаем се из града с автобуса и оставяме хората по хотелите. Тук не ми харесва. Някак си разхвърляно, голямо и прекалено "градски" ми стои, не прилича на курорт.

Вече извън града оставяме и последните хора и продължаваме към Мармарис, имаме още 2-3 часа път. Автобусът е полупразен и се местим напред за можем по-добре да гледаме. Последните 10 километра до Мармарис се минава през хълмове, а около пътя има евкалиптови дървета. Много е красиво. Когато започне спускането, целият Мармарис се вижда като на длан. Първото ми впечатление е, че е подредено. По-късно когато минаваме по централната крайбрежна улица ми харесва още повече. Улиците в града не са с асфалт, а с плочки. Там където започва асфалта свършва града.

Оставят ни да се настаняваме в хотела (Sun Princess) и се оказва че сме пристигнали точно на време за обяд. Добро посрещане, както бяхме огладняли :) Нападаме шведските маси, след което почиваме. 20+ часа път с автобус не са най-приятното изживяване, което може да има човек. Освестяваме се и тръгваме да се разходим и да разгледаме.

Плажът се намира на 100 метра от хотела, но хотелът естествено си има басейн. Движението по улицата е хаотично, навсякъде има кръчмички, който предлагат "Full english breakfast", биричка и гледане на последните английски мачове. Всевъзможни магазинчета и много златари. Всичко работи до късно. Намираме Change бюро и сменяме малко парички. Не че нямаше да ни вземат и доларите ако искахме да си купим нещо преди това, но нямаше да е изгодно. Не сменяме много пари, защото е събота, а в събота и неделя курсът е малко по-нисък - $1 == 1,420,0000 TL (през седмицата курсът беше $1 == 1,450,000 TL). Вече сме милионери. Ако бяхме сменили всичките долари щяхме да станем милиардери! Малко по-късно похарчвам и първият си милион. :-)

Вечерта имаме уговорена среща с Петя (местната ни връзка), която ще ни светне какви екскурзии, забавления и изобщо какво има в Мармарис. От малката разходка, която си направихме преди вечеря вече сме се ориентирали и знаем горе-долу какво искаме. За моя най-голяма радост се оказа, че има и екстремни приключения, не само пенсионерски, като гледане на някакви камънаци, крепости и подобни глупости.

Забират ни в девет вечерта с автобус, в който са и останалите току що пристигнали българи и ни откарват в малка заличка над един магазин за злато и диаманти (Vogue). Научаваме интересни факти за историята на Мармарис и откъде идва името му. Идва от израза "мимар ас", което означава "обесете архитекта". Някакъв турски султан го бил казал, защото не го послушали и не му построили крепост както бил заповядал. Самото градче до 1987 е било някакво просто рибарско село и само за 17 години е станало това, което е в момента. Има 35 хиляди жители, а през сезона почиват над 400 хиляди туристи във всеки един момент. Сериозна работа.

Петя е свежарка и ни разяснява екскурзиите. Ние вече сме решили, че на Ефес и Памуккале няма да ходим, защото са много тежки и безинтересни. Турска вечер също не ни вълнува особено. За щастие има достатъчно други приключения за петте дни (от понеделник), който ще сме тук. След разясненията ни връщат по хотелите, като уговорката е на сутринта Петя да мине да ни запише за каквото сме си избрали. Единодушно решаваме, че всеки ден ще ходим някъде. Само да стоим и да се търкаляме по плажовете или на басейна е скучно. Толкова неща има да се видят.

[ Коментари: 8 ]
Коментари

Mnogo yako i sladko!!!!!!!!!!!

Написа yanita на 21-Jul-2005 14:41


Правилно е да се изпише : куш -птица ; адъсъ - остров в падежна форма

Написа Наделина на 07-Jun-2007 11:29


Благодаря за поправката.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 07-Jun-2007 11:30


Pravilnoto e:ku&#351;=ptitsa adas&#305;=ostrov

Написа Ali на 24-Jul-2007 15:57


Голяма грешка,че сте отказали Ефес и Памукале, не е само за пенсионери, много е интересно

Написа ivelina на 05-Oct-2007 16:43


Много е далече от Мармарис, трябваше да пътуваме 5-6 часа с автобус и затова се отказахме, другите екскурзии бяха по-интересни.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 05-Oct-2007 17:02


Приятелката ми ходи на почивка и още при пристигане в хотела на рецепцията и откраднали видеокамерата. Мръсни крадливи мангали. Не ходете там.

Написа дафд на 04-Oct-2009 19:39


не са крадливи мангали, камерата най вероятно е открадната от туристи.Много коректни хора са, една туристка си изгуби портмонето в хотела, предадоха й го от персонала с всичко налично, което е имала.Това у нас не може да стане.

Написа жанета на 01-Jun-2011 06:29


Неделя, 22 Август 2004

Днес е денят за записване на екскурзиите, който започват от понеделник и по тази причина висим на басейна на хотела. Не е нищо особено, но пък на бара можеш да се наливаш с пиене, колкото си искаш (нали сме all inclusive).

В дванайсет идва Петя и и казваме къде искаме да ходим. Тя ни обявава за луди фенове :) И как да не го направи, като за пет дни ще ходим на пет екскурзии: Далян-Каунос, Острова на Клеопатра, джип сафари, diving (гмуркане) и рафтинг. Даже удряме един бонус - турска вечер безплатно, понеже сме се записали за много екскурзии. К'во пък, спестихме 50 юро, може и да е забавно. Единственият кофти момент, е че всеки ден ще ставаме около седем сутринта (за рафтинга в шест) и цял ден няма да ни има в Мармарис.

Обядваме и след кратка почивка тръгваме на разходка по плажа, търсейки аквапарк и с намерение да пробваме Средиземно море. Плажът не е с пясък, като в България, а е покрит с дребни камъчета. Навсякъде има шезлонги за полягане. Не сме тръгнали да се печем, така че шезлонгите изобщо не ни вълнуват.

Влизаме да се къпем в морето и първото впечатление е, че водата е МНОГО по-солена отколкото в Черно море. Направо горчи. Не че съм тръгнал да я пия, но като излезеш и изсъхнеш по теб остава доста сол. Морето е чисто, плитко и водата е прозрачна. Мармарис е в един затворен залив и вълни няма. Както ни казаха предишната вечер, тук за сърфисти не става.

Плацикаме се малко и продължаваме по крайбрежната алея към Аквапарка. Този към който отиваме бил най-големият, намира се до хотел Elegance. Стандартна схема - плащаш и влизаш, като можеш да се пускаш на всички пързалки, колкото ти душа сака. Малко е скъпичък входа (38 мил. на човек), ама никога не съм ходил на аквапарк (дори и малък) и цената няма да ме спре да вляза.

В самият аквапарк има две пързалки с надуваеми дюшеци, обикновенна със завои, три прави само със засилване и една, в която се пускаш в тръба и накрая изпадаш в нещо като чайник с дупка в средата през която падаш в басейна след като си се повъртял и си загубил ориентация за момент.

Тествахме всички пързалки и станаха хубави снимки. Приятно забавление за дечица :)

Понеделник, 23 Август 2004
Далян-Каунос

Ставаме рано и се приготвяме. Фотоапарати, телефони, водичка, стандартните неща за екскурзия. За всяка една от екскурзиите на който ще ходим, ще ни забират от хотел Лидия, който е на 100 метра от нашият хотел.

В автобуса са само българи, а екскурзовода е руско говорящ. Далян-Каунос е лека екскурзия, която включва мотаене по река делтата на река Даламан, глепане с кал, къпане в минерална вода и посещение на плажа на костенурките на средиземно море, там където реката се влива в морето.

През целият път екскурзовода (казваше се Мехман) ни забавлява, като ни разказва за сватбите в Турция, за жестовете при пазарене и ни учи на често употребявани турски думи. Пътят, който е около час и половина минава неусетно.

Спираме и се качваме на корабче, което ще ни откара до калните бани. Цветът на реката е ЗЕЛЕН! Никога не съм виждал подобен цвят на река, изглежда доста странно. Калните бани са само на 5 мин от там откъде тръгваме, слизаме от корабчето и след кратък инструктаж отиваме да се правим на пресенца.

Първо се топиш в басейн с минерална вода, която мирише на сяра. Не особено приятно и доста вонящо място! Ако искаш можеш да не се топиш. Аз се топнах - как ще изпусна така простотия? :)

След като си се омирисал чудесно на мъток, се преместваш десет метра встрани, където е самият басейн с кал. Басейна е дълбок малко над коляното и в него хората се пляскат, като прасенца. Самата кал е много рядка и сивее. След като се намърляш като прасето което си (но не ти личи на пръв поглед), отиваш 30 метра встрани за да изсъхне калта. Калната баня е много полезна за кожата, макар че ефекта се виждал чак след 20-30 подобни мацаници. Като се изсушиш приличаш на статуя, стига да не си мърдал много-много. Самото сушене отнема около половин час, през който можеш да се снимаш.

Процесът по измиването на калта не е лесен. Има душове естествено, но понеже банските ти също са се напълнили с кал, измиването отнема време. Ако и косата ти е омазана (аз си я омазах малко), купона е още по-голям.

Цялото освинване беше в продължение на час и половина, след което си намерихме екскурзовода и се качихме отново на лодката. Поехме към голямо езеро на което не запомних името. Лодката спря в средата на езерото и ни обясниха, че на 20 мин плуване има ферма за крокодили. А сега, можете да се къпете но не повече от двайсетина мин :-) Досега не се бях къпал на толкова дълбоко място, обаче влязох и се поплациках около лодката. Зелената вода се оказа, че никак не е прозрачна (голяма изненада няма що). Вижда се максимум на 30 см. в нея, след това нищо.

От езерото тръгнахме към делтата, като по пътя спряхме за да обядваме в ресторант Карета-Карета. Срещу ресторанта има скални масиви, в който лидийски племена през четвърти век преди новата ера са издълбали храмове. Тези скални храмове са най-големите в Европа.

Обядвахме и тръгнахме към морето. Като всяка делта и тук, реката се разлива нашироко. Зеленият цвят постепенно се губи и в един момент между морето и реката има само една плажна ивица. Това е и прословутият плаж на костенурките. Тук през пролетта, големи костенурки идват за да снесат яйцата си. По това време, турсите не се допускат за да не смущават добичетата.

Отново изоставяме лодката и отиваме на плажа. Тук плажът е с пясък не с камъчета, както беше в Мармарис. Слънцето доста го е нагряло и да се върви по него бос, не е от нещата, който бих препоръчал. Къпем се в морето около три часа, а аз отивам малко встрани и се къпя на мястото където реката се влива в морето. Плажът не е в залив, така че има доста вълни.

В пет часа си тръгваме към Мармарис.

[ Коментари: 2 ]
Коментари

В Кушадасъ ми обясняваха, че AquaFantasy бил най-големия аквапарк в Европа, в Бодрум, че Халикарнас е най-голямия диско-клуб в Европа, сега разбирам, че и най-големите скалните храмове в Европа също били в Азия. :)

Написа Никола Славчев на 06-Sep-2004 22:02


Не са никак скромни турците, явно :)

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 07-Sep-2004 08:01


Вторник, 24 Август 2004
Острова на Клеопатра

Малко повече сън от вчера, защото тръгваме по-късно. Днес екскурзовода не е купонджия, като вчерашният, но за сметка на това постоянно плещи на три езика - турски, английски и руски.

Пристигаме бързо и се качваме на корабчето. Морето е невероятно СИНЬО! Такова синьо никога не съм виждал през живота си. Водата е чиста, прозрачна и СИНЯ! Егейско море много ми харесва. Корабчето потегля и успявам да направя няколко хубави снимки.

Не след дълго спираме в заливче, в което ще се къпем. Вече не ме е страх от дълбокото и влизам без да му мисля много-много. Опитвам се да стигна дъното, но се оказва невъзможно даже когато скачам от корабчето. Водата е топла и като че ли не е толкова солена като в Средиземно море. Къпем се около час, скачаме от корабчето, дори успявам да тествам спасителните жилетки. Удобно изобретение - не трябва да полагам усилия да се задържам над водата, просто си вися там. За мързеливци, като мен е екстричка.

Потегляме към острова на Клеопатра.

Според легендата, острова е подарен на Клеопатра от Марк Антоний. Тя обаче много тъжала за пясъка от пустинята и понеже Маркчо искал да се направи на мъж (и да му върже) накарал да докарат пясък от Сахара и по точно някъде от Тунис. Клеопатра била доволна, Марк предполагам също. ;-)

Въртим се около островите (те са няколко) и научаваме, че всъщност някога всичко е било един остров, но след земетресение се е разделил. Не разбрах дали навсякъде има от специалният пясък. Виждаме плажът на Клеопатра от далече и ми се струва, че е много мъничък. Наближава обяд и пак спираме за да се поплацикаме в морето, докато обядът е готов. Този път направо си плувам със спасителната жилетка за да не се уморявам.

Похапваме и тръгваме към пристанището на острова.

За да се отиде на плажа има такса от пет милиона, но на нас ни е включено в цената на екскурзията. Внимавайте, кой ви организира екскурзията за да не го издухате, като дойдете до тук. Слизаме и тръгваме към плажа. Има възможност да се ходи и да се разглеждат някакви камънаци по острова, но се отказваме.

Прословутият плаж наистина е малък. Трийсетина метра оградени с камъни, може да се влиза само от две места и има душове за да не изнасяш пясък. Има пазачи, който наблюдават да не извадиш шанцов инструмент и да не почнеш да пълниш торбите. Не дават да се влиза с кърпи. Може само по бански и фотоапарати. Този плаж се води национално богатство на Турция и хората са доста сериозни, когато ти казват да не взимаш от пясъка. Глобите са големи, а пясъкът наистина е уникален. Дори и в най-голямата жега не се загрява дотолкова, че да не можеш да стоиш върху него. Когато вземеш пясък в шепата си, всяка песъчинка се вижда. Прилича на грис, само че с по-дребни топченца. Заливчето където е плажа е мъчнико и водата е плитка и изглежда зелена.

Има доста хора по плажа и във водата и ние се смесваме с тях. Снимаме се, снимаме и пясъка, а аз отивам да оставя апарата в чантата и се връщам да се топя във водата (нали съм си водна жаба). Време за печене няма - постоянно съм във водата, търкам се с пясък - било полезно и решавам да го снимам, когато е мокър, защото представлява много интересна гледка.

И тук нещата тръгват на лошо. Тъпият апарат не иска да запали. Все едно е умряла мравката, която хвърля въглища. Псувам, вадя батерии, карти, въртя ги - нищо. Накрая се отказвам тегля му една майна и решавам да го нося някъде в Мармарис да го погледнат, та дано го оправят.

Плискаме се още малко, събираме багажа и се насочваме към корабчето. На кея преди да се качим ни поливат краката с вода, за да падне малкото останал пясък. На връщане отново спираме за малко в няккаво заливче да се къпем. Плувам до скалите на брега и обратно, качвам се на палубата и докато се печем на втората палуба, ни сервират турски ябълков чай.

Вечерта вече в Мармарис обикаляме за да намеря представители на Canon, който да ми оправят апарата. В едно от магазинчетата, някакви веселяци почват да се мъчат, да сменят батерии, да вадят карти и изобщо всякакви такива безполезни дейности. Поне кажете, че не знаете бре, к'во ми се правите на специалисти. Наглецът чак вади картата, слага я на някакво грозно XP на турски и гледа снимки. Ебаси, тоя как се забавлява на мой гръб. Чак ми вика виждал ли си такова нещо, сочейки екрана. Аз му обяснявам че ми е през оная работа за неговият смотан windows и да ми връща апарата, че ми е черно пред очите. Взимам си апарата и подобни сценки със смяна на батерии се повтарят и в следващите няколко магазина. Накрая един пич просто ни каза, че в Мармарис няма оторизиран сервиз на Canon и по-добре да си нося апарата в България. Той обаче можел да ни продаде много хубав апарат. А мерси, няма нужда. Все пак купувам някаква тояга (от друго място), трябва да се снима. Ако знаех, че нокиата ми прави такива хубави снимки нямаше да се набутам ама нейсе.

Продължваме разходката по крайбрежната улица, като идеята е да намерим Bar Street и да се пием по нещо. Хем да ми мине яда, заради апарата, хем да тестваме новия. По пътя гледаме оферти за екскурзии и рекламни надписи. Един от тях много ми хареса и ме е яд, че не го снимах. Или се базикаха или аз нещо не разбирам...

Come and dive with us and our "friendly" crew.

Ей сега, щом сте "приятелски" настроени. :-) Тези нещо кавичките не ги разбират, май, май.

След малко лутане, откриваме Bar Street. Представлява сокак, дълъг около половин километър, където от всяка страна има барове и дискотеки. Вход няма никъде, спокойно можеш да влизаш и в зависимост от това дали ти харсва - да останеш или да се преместиш в съседното заведение. Музика всякаква - от маанета през турска съвременна и руски дискотеки до дискажи и черно. Засядаме в барче, в което свири черна музика и изглежда забавно. Пииваме биричка, гледаме част от програмата и си тръгваме. Екскуризята през деня макар и мързелива ни е уморила.

Сряда, 25 Август 2004
Дневно джип сафари

Не, по никой не сме стреляли. Сафари не значи, че се разхождаме с пушки на рамо и гърмим по месните. По скоро седиш в открит джип и те карат по кофти пътища. Евентуално можеш да видиш някое добиче как се разхожда.

Седим си ние и докато чакаме да се появят хората, който ще ни забират за сафарито, минаха няколко джипа, но никой не искаше :-) Накрая се появи някаква дребна мадама и точно тя се оказа нашият човек. Натоварихме се в открития Wrangler и поехме към сафарито. В джипа освен нас, имаше още двама българи - брат и сестра, а малко по-късно взехме и три руские девочки. Сбирката с останалите беше в Ичмелер, където се събраха общо шест джипа. Докато чакахме снимах турски знак STOP, заради надписа на него. Какво му е толкова интересното ли? Ами въпреки че е осмоъгълен на него не пише STOP, а DUR.

Тръгнахме по криволичещ път да се качваме на планината. На една отбивка спряхме за да се представи екипа, който ще ни вози, оператора и да ни направят инструктаж. На инструктажа, ни казаха да се държим здраво, че е препоръчително да пръскаме хората и колите около нас с вода, че самите ние ще бъдем сериозно оливани и да внимаваме да не се закачаме с полицията и военните, защото те били пословични с липсата си на чувство за хумор.

След което пак поехме. Много скоро слязохме от асфалтовият път и тръгнахме по черен път, но без дупки и по-добър от някои второкласни български пътища. Движехме се с 50-ина км/ч през остри завои, красиви гледки и прах, МНОГО прах. Изкачихме планината, след което се спуснахме към първото турско село, което щяхме да посетим за днес. Навсякъде около пътя има пчелни кошери. Тук основният им поминък из селата е правенето на мед. Отивахме към "дървото на желанията" - местна измислица, според която, като си пожелаеш нещо и обиколиш дървото, желанието ти се сбъдва. То дървото обаче не знаело контекста на желанието и преди години един турчин си пожелал да е милионер. Желанието му било изпълнено и сега в Турция всички са милионери.

Самото дърво е доста голямо и е от неизвестен на мен вид (не е дъб и не е елха :). Около него, където са обикаляли хората има малък ров, а мястото е обградено с каменна ограда. Казаха ни че колкото по-голямо е желанието ни, толкова повече пъти ще трябва да обикаляме. Намислихме си по нещо и тръгнахме да обикаляме около дървото. По-алчните (тези с повече желания) дори подтичваха! :-)

След краткото спортуване, дойде време и за второто посещение в селото - разглеждането на древната джамия. Аз го пропуснах, но тези който влязоха, казаха, че не било нищо особено. Жените преди да влязат им даваха шал да се позавият, да не би някой имам да получи удар.

Продължихме към второто село, в което щяхме да разглеждаме автентична турска къща. Къщата беше пълна скука - черги и странен мирис. Турските жени, стояха като наказани (така са ги научили), а отвън имаше пещ в която се печеше турски хляб, който за съжаление не опитахме. Опитахме обаче турски мед. Няколко вида, дори един, за който турците твърдят, че действал като виагра. Твърденията остават непотвърдени засега, поради не изпитване на нужда от ползване на виагра :-)

Дойде време за обяд. Откараха ни до ресторантче, като преди това ни оляха стабилно с водичка. Хапването беше сносно, в селска атмосфера - наоколо се мотаеха разни гъски и коне.

В средата на деня, слънцето вече припичаше сериозно и дори постоянното пръскане с вода, между возещите се в джиповете не помагаше да се разхлади човек. Насочихме се към Егейско море и по-точно към уникален залив, в средата на който има плитчина. Морето там е дълбоко само 20-30см. и когато човек се разхожда в плитчината, от брега изглежда сякаш ходи по вода.

Разхладихме се за час-два, но ни очакваше най-рекламираната част от сафарито - посещението на водопада, в който може да се къпе човек. Водопада се намира на 200-300 метра от паркинг, като това разстояние се минава по горска пътечка. Много ми беше чудно къде са успели да скрият голям водопад в тази гора и съвсем скоро разбрах, че няма нищо скришно. Прословутият "водопад", изобщо не беше това което си представях. Даже и малко не приличаше на това, което си представях (райското пръскало с езеро под него). "Водопадът" е двуметрова скала, по която тече вода, пред скалата се е образувало малко езерце, три на три метра, в което водата е 18 градуса и можеш да се топнеш за малко. Студено е и е доста хлъзгаво така че трябва да се внимава. Водопада беше разочарование.

Поехме обратно към Мармарис. До този момент нямаше кой знае колко екстремно возене, но за щастие, това не продължи за дълго. Навлязохме в горски пътища, където скоростта се увеличи и започна да става по-опасно. Без да слизаме от джиповете пресякохме плитка река, където изненадващо, друга група ни направи мокри мишки :-) С висока скорост се движехме по коритото на пресъхнала река. Колите се разминаваха на сантиметри една от друга и поднасяха. Целите бяхме покрити с прах, които комбиниран с водата по нас ни беше направил на ивици. Шофьорите се кефеха, не по-малко от нас. Връщането в курорта беше около 30-40 мин и когато ни оставиха пред хотела бяхме невероятно мръсни, уморени и много доволни.

Четвъртък, 26 Август 2004
Гмуркане в Средиземно море

За регистрацията преди дайвинга ни откараха в Ичмелер. Малко ресторантче, все още затворено толкова рано сутринта. В него щъкат разни весели хора и има накачени плакати на най-новото и интересно травеститско шоу, дошло от Блекпул, Англия за да забавлява туристите. Не благодаря, гмуркането предполагам ще бъде достатъчно забавно.

Записваме се, като новаци заедно с още двайсетина човека и се качваме на корабчето. Не след дълго потегляме. Докато плуваме към малкото заливче, в което ще прекараме деня ни обясняват как ще протече самото гмуркане, показват ни екипировката и ни обясняват правилата за безопастност.

Ще има две гмуркания за деня - първият път на три метра, а вторият път на пет метра. Около нас винаги ще водачи, който ще ни направляват и при проблем ще помагат.

Тъй като под водата не можем да си говорим има уговорени знаци, с които се показва, че има проблем. Когато си долу, вдигнатият палец не означава ОК, а означава изкарайте ме навън, така че трябва да се внимава с този знак ;) Друг важен знак е ОК. Прави се, като се показва с пръсти О. Обикновенно водачите питат със знак дали си ОК и ти трябва да им отговориш утвърдително. Поклащането на ръката наляво-надясно или показване на вдигнат палец означава, че нещо не е наред. Когато посочиш ухото си с пръст значи, че имаш проблем с налягането.

Друго важен момент е ако очилата ти започнат да се пълнят с вода. Това се случва ако не си избрал очила с подходяща големина. В този случай ни инструктираха да не се паникьосваме, а просто да вдигнем глава назад и леко да натиснем горният край на очилата. По този начин водата щяла да се оттече. При мен по-късно това не сработи много добре, но предполагам не съм го направил както трябва.

И третото най-важно нещо е да изравняваш налягането в тялото ти. Дори само на три метра под водата, теглото на водата, която е над теб е доста и тялото ти понася тази тежест. Най-сериозно това се усеща в тъпанчетата на ушите, защото зад мембраната на тъпанчето има въздух. Когато водата започне много да притиска тъпанчето, боли ужасно и има опасност то да се спука. Така че когато се потапяте трябва да стиснете здраво зъбите и носа си и да напънете бузи. По този начин, въздуха излиза и налягането се изравнява.

Инструктажа приключи тъкмо, когато стигнахме до заливчето. Не беше много дълбоко, максимум 6-7 метра, водата - кристално чиста, вижда се дъното и ако искаш можеш да преплуваш трийсетте метра до каменният плаж и да се печеш там.

Разделиха ни на групи от 6 човека, който ще се гмуркат заедно и първата група започна да се подготвя. Останалите докато чакат, можеха да плуват със шнорхели от страната на кораба където не се гмуркаха хората. Понеже никога не съм плувал със шнорхел реших да опитам.

Награбих очила и шнорхел и се пуснах във водата. Първоначално без плавници, но след това сложих и плавници, защото е много по-ефективно. Когато плуваш с плавници много явно усещаш ефекта на от плуването. Пориш водата, като моторница. Усещаш че се движиш. Да се плува със шнорхел се оказа не особено трудно. Тънкият момент е да преодолееш рефлекса да дишаш през носа. Тъй като си с маска и носът ти е на "сухо" в началото е малко странно, че се налага да дишаш само през устата. Когато преодолееш мерака на организма да си взима въздух през носа, започваш съвсем спокойно да си плуваш с шнорхела над водата и можеш да не се показваш докато ти омръзне. Гледките са хубави, тъй като се виждат плуващи риби, дъното и изобщо заслужава си.

Плацикайки се около корабчето дойде и нашият ред да се гмуркаме. Облякохме неопреновите костюми, избрахме си подходящи очила, шнорхели и плавници и заплувахме към брега, където щяха да ни "въоръжат" с кислородните бутилки, закачените за тях акваланги и колани с тежести за да можем да потънем. Да потъне човек не е толкова лесно, както си мислят хората, който не могат да плуват. Трябва да положиш доста усилия или да има нещо, което те дърпа надолу. Точно това правят коланите с тежести.

Накичиха ни, плюхме по веднъж в маските (за да не се запотяват), измихме ги и бяхме готови. Преди истинското гмуркане се потопихме само на метър за да могат водачите да проверят дали тежестите, който са ни сложили в коланите са достатъчни. Първото ми потапяне с акваланг! Тъй като бях тренирал допреди малко със шнорхела, нямах проблем да започна веднага да дишам. Оказа се обаче, че трябва да ми сложат още една тежест. На някои от другите в групата също увеличиха теглото. Бяхме готови за истинско потапяне. Снимаха ни и се потопихме.

Бавничко започнахме да навлизаме навътре, като постепенно се потапяхме все по-надълбоко. Когато си новак, зад теб винаги стои някой по-опитен, който контролира доколко се потапяш и как се движиш. Повярвайте ми не е лесно да стоиш в каквато и да е поза във водата без тренировка. Кислородните бутилки са сложени на жилетки, който се пълнят с въздух и ти помагат да изплуваш, като ги пълниш. Има два бутона единият за пълнене другият за изпразване на въздуха от жилетката и с тях се контролира вертикалното ти движение. Тъй като си в съвсем нов тримерен свят и тук правилата за движение са други, в началото ти е много трудно да си контролираш движенията във водата. Предполагам така се чувства човек в безтегловност.

Потапяме се и започвам да усещам болка в ушите. Опитвам се изравнявам налягането по описаният начин но нещо не става както трябва. Пак опитвам и като че ли болката леко отминава. Хората ме питат дали съм ОК и ми показват знак да изравнявам налягането. На третият опит горе-долу успявам. Продължваме надолу и след малко спираме. На три метра сме и пред нас минава пасаж риби. НЕВЕРОЯТНО Е! Просто си плуват и ни най-малко не са притеснени че ние сме там и ги наблюдаваме. Единствената им реакция, когато посегнеш към тях е, че леко се подместват, колкото да не можеш да ги хванеш. Започва "забавната програма" на екипа. От найлонова чанта, която са застопорили на дъното, вадят хляб и започват да хранят рибите. Събира се доста голяма "тълпа"! Определено на живо е по-интересно отколкото да го гледаш по Discovery! Плуваме още малко, като болката в ушите ми продължва да ме тормози въпреки усилените ми опити да си "надувам бузите". Отгоре на това и някакво гадно камъче ми е влязло в единият плавник и ме притеснява. Насочваме се към брега, изплуваме и сваляме екипировката. Ушите ме болят много неприятно, а гадното камъче ръби ужасно. Не успявам да се изкефя на първото потапяне.

Следващите няколко часа минават в почивка, "надуване на бузи", за да престанат да ме болят и да ми пищят ушите, обяд и почивка. Идва време за второто потапяне, този път на пет метра. Чак не ми се ще, тъкмо са ми се пооправили ушите.

Слагаме пак екипировката и се потапяме. Този път нямам камъни в плавниците и се надявам да се справя с налягането по-добре. Май му хващам цаката! При предишното потапяне само си стисках носа и надувах бузи, но така не успявах да освободя добре налягането в ушните миди. Този път опитвам и здраво да стисна зъби, захапвайки мунщука (преди ме беше страх да не го отхапя). О, чудо! Ушите ми се оправят и се потапяме, без изобщо да чувствам дискомфорт. Три метра, четири метра, пет метра, ехааааааааа. Отиваме по-навътре, където има повече риби и животинки. Плуваме под корабчето, което ни докара. Снимат ни под водата и ни показват малки морски звезди и разни други добичета. Спираме на нещо, като сцена от пясък, където водачът се прави на аниматор и започва да ни забавлява. Взима бутилка, вкарва в нея малко въздух и започва да я върти, като внимава да не му се изплъзне и да изплува. Маха си мунщука и пуска балончета към повърхноста. Изобщо прави всевъзможни маймунджулъци, докато ние си седим кротично на пет метра под водата и гледаме шоуто. На мен ми е забавно. Чак не ми се иска да се връщаме навън. Искам още да плувам насам-натам, но няма кой да ме пусне. Какъвто съм заек ще се удавя, като стой та гледай :-) Вторият път гмуркането беше по-дълго и много ми хареса! Дори малката част от подводният свят, който наблюдавахме ме накара да стане голям фен на гмуркането. Напълно ги разбирам гмуркачите. Гледките, свободата на действие и усещането не могат да се сравнят с нищо.

Изплуваме, прибираме екипировката и корабчето потегля към съседен залив, където ще се гмуркат няколко доста по-напреднали. Изчакваме ги и те да получат своето и се прибираме в Ичмелер. В ресторанта нашите водачи организират малко тържество, на което ни връчват грамоти, че сме се гмуркали на пет метра. Изчакваме да донесат направените снимки и тук има малка неприятна изненада, че повече от половината не станали, поради повреда в апарата. В това число и снимките на който сме ние :( Майната му, това не успявава да ни развали настроението. Какво са няколко снимки, пред нещата които видяхме. Следващият път като се гмуркаме ще си направим снимки!

Браво на организаторите, бяха перфектни. Divers Delight се справиха прекрасно. Знаят как да накарат човек да се чувства добре и на място. Действат, като професионалисти. Ако някога пак отида в Мармарис, задължително ще се гмуркам отново и то с тях.

Турска вечер

Вечерта бяхме на "Турска вечер" в един ресторант. Голям ресторант, пълен с туристи, където всичко е предплатено, можеш да се наливаш с вина, бири и води на воля, докато гледаш програмата. Самата програма е - дервишки танци (въртят се докато се омотат), нещо което приличаше на руски танци ама били народни турски, някакъв пич с огньове дето се взимаше много насериозно, не беше особено забавен и задължителният кючек. Тук в два варианта. Първо една дама се мъчеше и не се справяше много добре. И след това специалният "мъжки кючек", за който излезе един "девой" дето направо и счупи зъбите на кючекинята. Невероятно пластичен! Този тип владееше всяко мускулче от тялото си. Започваше вълна от върха на пръстите на ръката си, разхождаше я по цялото тяло и я връщаше пак там. Много добро шоу. Бравост! Иначе яденето и пиене не струваше.

[ Коментари: 3 ]
Коментари

Здравей Георги ! Радвам се че, си открил красотата на един свят красив и непознат но много обещаващ. Ако искаш да видиш наистина красиви "неща", риби и "добичета" те съветвам да посетиш Червено море(близо е и не е скъпо), другите задължителни дестинаций са Карибите, Малдивите и черешката на подводния свят - Голямият бариерен риф. Като гледам въодушевлението ти от Турция ако посетиш някое от тези места направо губиш "ума и дума". Бъди здрав и нека влизанията да са ти равни на излизанията от водата. Sport city team !

Написа Sport city (www) на 22-Jan-2007 09:32


Звучи така,сякаш сме били заедно на Далян и турската вечер.Бяхме в Мармарис,изкарахме страхотно заради доброто обслужване,заради приятели от България,с които се запознахме там и заради приключенията.През цялото време обаче си мислехме,че у нас морето и плажът са несравнимо по-красиви и се питахме защо руснаците избират Турция.После сами си отговаряхме-там знаят как да продават стоката си-посрещат ни и ни изпращат с усмивка,показват ни Острова на костенурките,където глава показа само една костенурка,после се къпем в калта като прасета,знаем това,знаем , че у нас има страхотни кални бани,печем се на един от най-страхотните плажове и знаем,че у нас всеки плаж е по-страхотен,но вече са ни убедили да платим достатъчно ,за да бъдем на екскурзия до Далян.Екскурзоводи през цялото време те разхождат по разни чудеса,за които се чудиш кое му е толкова чудното.После разбираш,че целта е да си далеч от хотела,където си платил храна и нощувка.Две неща си заслужаваше да видя в Мармарис-танцьорът от турската вечер,невероятен като излъчване и пластика и още нещо много ВАЖНО-разбрах че има честни и добри хора на тоя свят.Загубих документите си, бяха ми върнати за броени часове от полицаите на Мармарис.БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО НА ЕКСКУРЗОВОДА,КОЙТО ПРЕДАДЕ ЧАНТАТА МИ С ДОКУМЕНТИ И 400 ЛЕВА НА ОРГАНИТЕ НА РЕДА В ГРАДА.НАИСТИНА,СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!Точно това чудо у нас няма как да се случи

Написа Марияна на 09-Aug-2011 09:10


Здравейте приятели. Днес си закупих комплект маска, плавници и шнорхел и прочетох, че трябва да се запозная с правилата за плуване и гмуркане с шнорхел. Натънах се на тази статия и искам да благодаря за подробните описания и наставления. Всичко е много добре описано. Ако позволите обаче, имам една маалка забележка.Изразявате се много грамотно, но за съжаление в писането не знаете кога се пише И и кога Й.
Много е дразнещо! Повярвайте ми! Не е нищо сложно! Просто го научете правилото! И тогава ще бъдете наистина перфектни! Още веднъж Ви благодаря! И извинявайте , ако съм Ви обидил!

Написа Itzo на 29-May-2013 12:05


Петък, 27 Август 2004
Рафтинг по Даламан R2

За рафтинга трябваше да станем в шест сутринта. Имаше доста път до базата, а от там още повече до горната част на Даламан R2 - реката по която ще се спускаме. Дремваме в автобуса около час, а когато се събуждаме сме пред странен пейзаж. Малка рекичка, а до нея има открит рудник и гледката никак не е приятна. Всичко изглежда мъртво. Прилича на лунен пейзаж. Реката тук е просто едва течаща рекичка. По това ли ще се спускаме? Не изглежда страшно, хммм...

Пристигаме в базата, която представлява къщичка с двор и голям навес, под който има пейки. Закусваме, докато чакаме да пристигне останалият народ. Връзваме си здраво обувките за да не ги загубим в реката и започваме да си избираме обурудване.

След като всички са готови се качваме на паянтови микробусчета, който изглежда че ще се разпаднат от самосебе си. Ние като по смели (глупави) седнахме на предната седалка.

Потегляме нагоре по тесен планински път. Много пъти ни се струва, че ей сега ще паднем в пропастта. Лудият шофьор, като че ли не му пука и натиска здраво газта. Двигателят загрява и се налага два пъти да спираме за да се долива вода. Изкачваме се нагоре в планината, а река никаква не се вижда. Минаваме през села, в който има хора. Чудно, какво правят тук, като се има предвид, че последното друго населено място, което видяхме е на повече от час и половина път с кола. Сигурно имат причини да живеят в планината. Пътуването е доста вдигащо адреналина, дори повече от джип сафарито преди два дни. Пътят е много дълъг. Пътуваме повече от два часа преди изобщо да видим реката отново. Спускаме се пред наскоро построен бент и водачите започват да подготвят лодките, докато ние се екипираме с каски, гребла и спасителни жилетки.

Избираме си лодка, в която командите ще се подават на английски. В тази ще ми е по-спокойно отколкото в тези, в които говорят руски. По-малка вероятност има, когато ми кажат да греба напред или назад да се объркам. С нас в лодката е и четиричленно семейство от Холандия. Лодката е със шест места плюс водач, който стои отзад и управлява. Нашият водач се казва Кумар и е непалец. Сред водачите има още непалци, дори има един мексиканец. По-късно се оказва, че нашият човек е нещо като шеф на цялото стадо, тъй като е най-опитен от всички. Това си има и добрите и лошите страни. ;-)

Качваме се на лодката, а мен заедно с холандеца ни слагат най-отпред, защото ще е необходима доста мъжка сила в гребането. Правим малко тренировки, преди да се пуснем по реката и още веднъж ни припомнят командите. Жизнено важно е да изпълняваме каквото ни се каже, бързо и точно, защото иначе последствията никак няма да забавни.

Преди нашата лодка по реката тръгват няколко други. Тръгваме и ние.

В началото реката не е много бърза и не се налага да се гребе усилено. Няма опасни бързеи и падания. Съвсем скоро обстановката се променя и за да може лодката да държи избраният от водача курс трябва здраво да залягаме над греблата. Приближаваме първият бързей, но спираме преди него за да могат, тези който са пред нас да преминат, докато Кумар им асистира и съблюдава за сигурността.

След като преминават, се връща и тръгваме напред. Падът, през който трябва да минем не е голям - около метър и петдесет и има два пътя за преминавенето му. Единият е през скалата, но той е по-опасен, защото падането е по-голямо, а другият между две скали, където ще бъдем повече време върху водата и ще "слезем" по-плавно.

Гребем сериозно за да се доберем до лесното преминаване. Кумар управлява и ни подава команди. В момента на навлизането в спускането, командва да приберем греблата и да се държим здраво, докато той направлява лодката в следващите няколко секунди. Изпълняваме командата и преминаваме препятствието порядъчно мокри, но без падания. Спираме малко по-надолу от първият пад и наблюдаваме другите как преминават. Не всички са много изпълнителни и имат толкова добри водачи, което води до това, че една от лодките се обръща. Чакащите по-долу спасители, хвърлят въжета на изпадналите и за щастие всичко минава без проблеми.

Качваме се пак по лодките и спускането по реката продължава. Гледките са невероятни, жалко че не успяхме да снимаме каквото и да е. В тази вода ще ни трябва специален апарат. Преминаваме през много бързеи и падове, а от постоянното гребане започват да ни отмаляват ръцете. Вече около час сме по реката. Слънцето напича сериозно и въпреки постоянно мокрене ни е много топло и устите ни пресъхват. Пийваме по някоя глътка от самата река. Водата не е лоша за пиене, все пак идва директно от планината.

По това време на годината реката е плитка и рафтинга по нея е лек. Максималната дълбочина не надхвърля 3 метра. През пролетта обаче, тук идват само професионалисти, защото при топенето на снеговете водата се вдига двойно и тройно на места и е много опасно, дори невъзможно да се минава.

Един по-голям бързей го прескачаме. Слизаме и по планинска пътечка минаваме покрай голям пад. Водачите сами прекарват лодките. По-късно ни обясниха, че миналата година на същият бързей, се е удавил турист и от тогава компаниите, които оперират рафтинга по реката решили да избягват да прекарват хората от там.

Продължаваме спускането надолу и по някое време спираме за по-голяма почивка малко след най-дълбоката част на реката. Там има три метрова скала, от която може да се скача. Естествено отиваме да скачаме. Преди мен скача един човек, аз съм втори. Заставам на ръба на скалата и както и очаквах, като погледнах надолу ми се изпари всякакво желание за скачане. Мозъка ми веднага се опита да ме вкара в правият път, като ми каза "Айде нема нужда, тоя път!". Обаче аз бил съм на високи места и знам, че започнеш ли да се колебаеш и да го слушаш - "отиде коня в ряката". Затова и не се чудя изобщо. Поглежам, поемам си въздух и скачам с краката надолу. Летя част от секундата, след което се удрям във водата, потъвам и се отблъсквам от дъното. Вече на повърхността, започвам да се боря с реката плувайки към брега. Това не е лесна задача, защото течението те отнася и се изискват не малко усилия за да се добереш до брега. Когато вече си близо, трябва да внимаваш течението да не те удари в скалите. Успявам да изляза и сядам да почивам и да наблюдавам другите луди, който скачат от скалата.

Почиваме си половин час и отново сме по лодките. Вече сме в долната част на реката, където течението не е много бързо и ни оставя повече време да се наслаждаваме на природата около нас. След широк завой ни очаква грозна картина. Преди няколко дни е имало горски пожар и едниният бряг е опустошен. Черно и зловещо. Мирише на огън и горяло дърво. Кумар ни разказва, че всички рафтинг компании са помагали да се потуши пожара и се надяват да завали в следващите няколко дни за да угасне съвсем.

Вече сме на края на спускането. Остава само един последен бързей. В спокойната вода преди него Кумар ни пита дали някой не иска да се пусне по бързея без лодката и аз реагирам веднага, като си оставям греблото и направо се хвърлям в реката. Плувам малко срещу течението докато лодката се отдалечи пред мен, на двайсетина метра, след което се обръщам по гръб с краката напред и се пускам за да премина и аз през бързея. Това е правилният начин за минаване през такива места. Ако се пуснеш с главата напред, има голяма вероятност да се удавиш. Бързея не е голям, но все пак са три водни "хълмчета" близо едно до друго, където водата се ускорява. През първото преминавам без проблеми, но метър преди второ сериозно си удрям коляното и се завъртам с главата напред. В отчаяният си опит да се задържа над водата минах през второто "хълмче" и добре че третото беше мъничко. Глътнах малко водичка, ама за къде сме без екстремни преживявания. Коляното ми по-късно се поду и беше синичко повече от седмица.

Настигнах лодката и излязохме на брега, вече съвсем близо до базовият лагер. Отнесохме лодката си до него, свалихме екипировката и починахме малко. Добре беше, че ни чакаше готова храна. След всичко гребане и плуване народа беше изгладнял. Докато хапвахме ни показаха филма и снимките, който бяха направили водачите. За съжаление нас ни нямаше добре снимани там. Снимахме се с Кумар за спомен.

Рафтинга беше екстремно преживяване, което мина леко благодарение на добрият водач, който имахме. Все пак се радвам, че беше той, а не някой баламурник. Предпочитам да не е особено екстремно, отколкото да е супер екстремно, от което да не ти е кеф и никога повече да не опиташ.

Пролетта в България няма да пропусна пак да отида на рафтинг. Кефа е голям!

Събота, 28 Август 2004

Събрахме си багажа и докато чакахме автобуса, ударихме по няколко бири на басейна. Заради всичките екскурзии на които ходихме не успяхме да се възползваме от all-inclusive офертата, на която бяхме в хотела. Лошо няма. Не се виждам 7 дни да лежа на басейна, да се наливам с пиене, да се тъпкам с ядене и после да разправям, че съм бил на почивка, не съм похарчил нищо и съм набутал хотела с ядене и пиене. Това не е почивка, а угояване и освинване.

Автобусът пристигна следобяд и поехме по обратният път. Като че ли пътуваме по-бързо отколко на идване. Из градчетата през който минавахме видяхме пет сватби. Явно хората тук се женят в събота. На ферибота пак бяхме през ноща, така че нищо интересно не се видя (освен че този ферибот беше различен от предишният).

Заспивам.

Неделя, 29 Август 2004

Събуждам се на границата. Изглежда някак безлюдно, но все пак е 7 часа сутринта в неделя. Пикаем за по един милион в отвратителният граничен кенеф и минаваме в България. Тук у нашенско free shop-овете не работят.

Дремвам още малко и се разбуждам, слушайки разказите на хората как са прекарали. Някои не са доволни от Кушадъсъ, други са доволни. От Мармарис всички са доволни ;)

Много ми хареса в Турция. Организацията им е много добра, хората са любезни, има какво да видиш и преживееш. Определено е много по-интересно от всеки път, когато съм ходил на българското черноморие. Изобщо струва си човек да отиде в Турция. И по-точно струва си човек да отиде в Мармарис, Турция. За Кушадъсъ не мога да кажа същото, там е по-топло и всичко е някак си разхвърляно и далече. Не случайно Мармарис се води турската Ривиера.

Прибирам се вкъщи доволен от почивката, от гмуркането, от рафтинга, от джип сафарито, от къпането в река Даламан, от калните бани, от това че видях невероятните цветове на Средиземно и Егейско море и изобщо доволен. Животът е хубав!

[ Коментари: 12 ]
Коментари

Радвам се, че има доволни хора, които го споделят. Това радва всички нас, които работим в туризма!
Дано да има повече като вас!

Написа един екскурзовод на 13-May-2005 07:38


Oт няколко седмици съм върла почитателка на този блог.Най-много чета и препрочитам за екскурзията в Мармарис. Тази година и аз заминавам там,след седмица.Имах възможност да избирам между Кушадасъ и Мармарис,но след прочетеното няма и съмнение ,че избрах Мармарис.Аз миналата година бях за два дни там с една обиколна екскурзия из Егейска Турция ,но беше лудо препускане из камънаците в най -голямата жега,и Мармарис го видяхме само през ноща ,когато се привирахме там.Много ми се иска да преживея всички тези интересни неща и аз ,но не знам дали не е проблем ,че немога да плувам и да не ме вземат за гмуркането и екстремното плуване,а това ми се иска най-много.Пожелайте ми приятно изкарване!!!

Написа Джили на 08-Jun-2005 12:36


mf,d kdlrnте ме и аз ще отида да си поразвея байряка там :)

Написа walenzia на 24-Jun-2006 19:38


И на мен много ми хареса разказа за Мармарис, и за сватбата също btw, предстоят ми и двете събития и това ме накара да се развълнувам още повече. Но никъде не видях повечко инфо за това с коя компания сте ходили в Мармарис - много е важно организатора да е добър - и би ми било полезно да разбера малко повече за това какво е струвало всичко това - явно си струва, но трябва да се предвидят разходите. И пак благодаря за вдъхновението ;)

Написа Биляна на 30-Jun-2006 07:47


Доколкото ми е известно с която и компания да отидеш на място има един представител, така че няма особена разлика.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 30-Jun-2006 07:55


Екскурзиите които се предлагат от българите са 2 пъти по скъпи от тези, които се предлагат по улицата(20-25 лири вместо 25 евро). Разлика в предлаганата услуга няма, предвид това което прочетох по горе:)

Написа Milen на 21-Sep-2006 13:05


Освен че си поемаш риска :) Иначе разбира се че можеш и да не ползваш услугите предлагани от компанията и просто да се договориш на улицата.

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 21-Sep-2006 13:09


преди 10 дни се върнах от Мармарис,и мога само да ви кажа че другата година си взимам цялата отпуска и се спуквам от кеф,отново в Мармарис.Прекрасно е.Става зверски купон,а ако не се почитател на лудницата има и тихи и романтични места.А колкото до екскурзиите,пътувахме и с екскурзия от улицата и с екскурзия от бг.агенцията,единствената разлика е че едните говорят на бг,другите на английски.Организацията е перфектна и в двата случая и да има разлика в цените:)

Написа mariq на 22-Sep-2006 10:13


mnoogo ti blagodaria za usiliata, koito si polojil da ni razkajesh vsichko tova!

Написа diana на 21-Jun-2008 08:03


А на мен в Кушадасъ ми хареса повече. Плажът имаше ПЯСЪК! Не знаеш колко важно е това, докато не отидеш на място като Мармарис! :) На всичко отгоре в Мармарис на повечето места се правят на интересни, искат пари за да им ползваш плажа. Ако не - стой си в тъпия басейн. А екскурзиите са ти харесали, защото ти е било първия път. После отъпява, а даже и първия път не е толкова интересно, може би защото доста време съм изкарал на море, особено докато работех там едно лято.
Иначе съм бил в Тунис, Египет - доста по-интересно е от Турция, но там пък си има други дребни неприятни подробности - арабите искат пари за всяко нещо, не че ние (българите) не ги бяхме научили, че българи бакшиш не дават, поне не колкото другите нации. Абе добре е да походи човек, да види свят.

Май тук станахме доста линуксчии, ама как намираш време да описваш всичко бе човек, май сървърите ти не ти създават много работа? :)

Написа SEGStriker на 11-Nov-2009 11:50


Статията е приятна, като я прочетох се сетих за пътуването си до Прага и по скоро за прибирането,което ми се стори толкова бавно че тези 23 часа бяха като 23 дни и тогава си обещах повече дълъг път с рейс не, има самолети за такива като мен.До Турция обаче с рейс не е далеч при това с весела компания тъкмо да ни стане скучно все някой ще каже нещо интересно.На Мармарис е удивително, толкова е покойно и красиво че си заслужава поне 10 дни да отделим за това място.

Написа Ранни записвания почивка в Кушадасъ (www) на 17-Jan-2014 08:28


Аз бях в Кушадасъ 1999 година, буквално седмица, след голямото земетресение през август-септември.Ходих на плажа на Къщънбийч ( на около 3-4 км).До там има микробус, на който спирката му в Кушадасъ е точно пред хотел " Викинг" -точно там,където пътя, който се спуска от магистралата към градчето Кушадасъ се изравнява с морският бряг.Там е по-добро място, пясъка е по-добър и има повече място.

Написа ve4niat excurziant на 06-Oct-2014 22:03